Забравил ме е...
http://vbox7.com/play:4d1b17dc Друга пие от медта на устните му и не съзнава, че лицемерна е. Само на мен до болка липсва ми, но не мога да кажа какво ми е. Забраних си сълзите и болката. Така се отбранявам от себе си. Гърдите ми разкъсва пак разлъката, но гордо се закотвям в самотата си. Изпивам глътката горчива на раздялата и роня сълзи, като ручей чисти. Той няма как да сети любовта, която гърдите ми разкъсва и тупти. Той няма да узнае тишината ми, която ме превързва всяка вечер и стяга ме до тягост в пластове, споени със води на глетчер. Забравил ме е, Боже мой, забравил е, че аз му бях лимоново ухание. И някъде в забравата изгубил е сърцето си - моето обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
