22.03.2018 г., 11:34

Забравям

620 3 8

                 Забравям, няма да те лъжа,

                 какво е да горя във любовта.

                 Навярно се изгубвам под дъжда,

                 на делниците в сивата мъгла.

 

                Забравям накъде съм тръгнал,

                посока, пътища и дом дори.

                Навярно дълго съм се лъгал,

                че мога да докосвам и звезди.

 

                Забравям за важните неща,

                приятелство, семейство и деца.

                Навярно ме обсебва алчността,

                на дявола се вричам без борба.

 

               Забравям, не мога да те лъжа.

               Едничка ми остана! И прости!

               Навярно в ада ще се пържа!

               Навярно Господ пак ще се смили!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Силве,Нина и Пепи!Ирина радвам се да те видя!Благодаря ти за коментарите!
  • Ех,че си производителен,Хари!Изостанала и не мога да насмогна...Млад човек си и не ти се дава да забравяш...особено важни неща като приятелство,семейство и деца...Така де,кажи това на лирическия си!Или като католиците,които грешат,но после се изповядат и....отново са чисти!!
  • Сила е, човек да признае неща, с които не се гордее. Поздрави, Хари!
  • Искрено и лично....Хубаво!
  • Искрена изповед! Сърдечни поздрави, Хари!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....