Забвение
396
0
0
И няма ни вече,
обвити в забрава,
потъваме бавно,
в наще лъжи.
Остана ни само, сляпа омраза
и болката, коята никога не спи.
И няма ги вече,
умират звездите,
небето чезне
и болни душите,
гаснат във мрак.
Потъваме в бездна,
издълбана от сълзите,
които бавно давят ни пак.
На земята остана само прахта ни,
в миг от вятъра разпиляна
и никой не може да прекъсне съня ни,
имената ни никой не ще споменава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едуард Всички права запазени
