Забързани дни
Един след друг се нижат дните.
Един от друг по-сладникави и по-горчиви.
Понякога ги виждам различни,
като лъчи, приклекнали до мене.
Забързани като в колесница,
пропускат с облаците бели.
А после се прегръщат,
срещайки се със старите неволи.
Те, дните, са толкова различни,
отразени като часове в колесница.
Вятърът понякога ги гони,
но животът смешно ги настига.
Дали пък няма да изпусна
това пътуване на времето далечно,
или като песен нежна
ще оставя смеха ми в стиха да свети?
© Мария Всички права запазени