Зачевайки вечния свят
ЗАЧЕВАЙКИ ВЕЧНИЯ СВЯТ
Въздиша морето на плажа...
Вълната догонва вълна
и сякаш успя да ми каже:
- Здравей, ей, и аз съм жена!
Харесваш ли моята рокля
с дантелена пяна-волан,
и синя, ех, синя дълбоко,
пристегната с миден колан?
Морето облича ме с нея
и праща на среща с брега -
там чакат ме плажът и кея..,
и аз се засмивам така.
А после се връщам обратно
при своите дружки-вълни,
разказвам им как необятно
целувам брега по страни.
И те са щастливи със мене,
и бързат да стигнат свой бряг,
където любовно да стенат,
зачевайки вечния свят!
ДТ©
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
