7.08.2015 г., 23:33 ч.

Зачевайки вечния свят 

  Поезия » Любовна
920 0 10

ЗАЧЕВАЙКИ ВЕЧНИЯ СВЯТ

 

Въздиша морето на плажа...

Вълната догонва вълна

и сякаш успя да ми каже:

- Здравей, ей, и аз съм жена!

 

Харесваш ли моята рокля

с дантелена пяна-волан,

и синя, ех, синя дълбоко,

пристегната с миден колан?

 

Морето облича ме с нея

и праща на среща с брега -

там чакат ме плажът и кея..,

и аз се засмивам така.

 

А после се връщам обратно

при своите дружки-вълни,

разказвам им как необятно

целувам брега по страни.

 

И те са щастливи със мене,

и бързат да стигнат свой бряг,

където любовно да стенат,

зачевайки вечния свят!

ДТ©

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Чудесно!
  • Образна поезия -буди картини
  • Благодаря ви, приятели на вълшебния стих! Много нежни влюбени утрини и вечери от оставащото лято и на вас желая! Благодаря ви!
  • Ефирно-леко и напълно в унисон със смисловото съдържание в неслучайно избрания, а явно подчинен и на вътрешен свят, ник.
  • Напълнихте ми душата днес!
  • !!!
  • Привлече ме интересното заглавие, но стихотворението ме остави без дъх!
    Поздравление, Дани, за великолепната творба. Толкова живи и докосващи образи! Така е предаден образа на вълната, че чак й завидях!
    Поздрав и чудесно лятно утро ти желая!
  • Образно и с хубав финал...
  • Дани, поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??