Зачевайки вечния свят
ЗАЧЕВАЙКИ ВЕЧНИЯ СВЯТ
Въздиша морето на плажа...
Вълната догонва вълна
и сякаш успя да ми каже:
- Здравей, ей, и аз съм жена!
Харесваш ли моята рокля
с дантелена пяна-волан,
и синя, ех, синя дълбоко,
пристегната с миден колан?
Морето облича ме с нея
и праща на среща с брега -
там чакат ме плажът и кея..,
и аз се засмивам така.
А после се връщам обратно
при своите дружки-вълни,
разказвам им как необятно
целувам брега по страни.
И те са щастливи със мене,
и бързат да стигнат свой бряг,
където любовно да стенат,
зачевайки вечния свят!
ДТ©
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Чудесно!
-
Образна поезия -буди картини
-
Благодаря ви, приятели на вълшебния стих! Много нежни влюбени утрини и вечери от оставащото лято и на вас желая! Благодаря ви!
-
Ефирно-леко и напълно в унисон със смисловото съдържание в неслучайно избрания, а явно подчинен и на вътрешен свят, ник.
-
Напълнихте ми душата днес!
-
!!!
-
Привлече ме интересното заглавие, но стихотворението ме остави без дъх!
Поздравление, Дани, за великолепната творба. Толкова живи и докосващи образи! Така е предаден образа на вълната, че чак й завидях!
Поздрав и чудесно лятно утро ти желая! -
Образно и с хубав финал...
-
Дани, поздравления за хубавия стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
