Цветна да беше душата човешка-
бихме я трили с гума до мрак-
да я поучим от грешките,
за да не повтори пак.
Сивкави носим ги, онемели,
в прашния ден , от умора,
за щастие зажаднели,
различни, а правят ни хора.
Буква по буква в трудно начало
поименно просим опора.
В разногледо старо огледало
всеки за своя свят говори.
В различни беди позабъркани
на съдбовен разклон се усещаме,
че в имената от говор изтъркани
уникалният шанс чака среща.