Зад хоризонта
Надебеляла до пръсване стара шега,
колебливо пристъпва по старо въже,
протъркано, губещо се в хоризонта.
Някъде там са мечтите.
Отдолу здраво дърпат греховете.
Отгоре Бог, подал Ръка с Любов.
Отзад банкерите се целят.
И много материал за папараци.
Понякога мечтите ни са в полет.
После падаме в съня.
Проглеждаме едва в Тунела,
съгласни на коричка хляб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Христов Всички права запазени
