25.09.2008 г., 22:53

Зад кадър

1.2K 0 4

Зад кадър

Животът ни – необходима проекция.

Нюанси от пространство.

Огради от време.

Родени, с билет за прожекция,

ту в главна роля, ту зрители сме настанени.

Главен герой в режисирана сага.

Сценарият така е написан.

Реплика друга, изричаш на шега,

ала от сцената ще бъдеш изритан.

Позиция в публика, визуално погълната

от светлинно-тъмнинни ефекти.

Какво се получи в идейната рубрика --

местата са от другиго вече заети.

Аз искам да бъда зад кадър!

Не искам главната роля!

Не ми се гледа в кадифено сепаре

играта на човешка воля!

Реално всеки кадър да творя

на своя откровена илюзия...

Проектирана прожекция – да бъде,

но със стих и музика!

25.09.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • чак сега виждам, че не съм ти писала коментар на това стихотворение, въпреки че съм го чела поне 5 пъти!!! страхотно е просто! толкова истинско!
  • много вярно...и изключително вълнуващо...
    Доротея...с обич...
  • Всеки сам си избира ролята/ролите/, коя/и/то трябва да играе... Поздрав, Доротея!
  • Реално всеки кадър да творя
    на своя откровена илюзия...
    Проектирана прожекция – да бъде,
    но със стих и музика!

    Бях на прожекцията и ми хареса! Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...