25.09.2008 г., 22:53 ч.

Зад кадър 

  Поезия » Друга
796 0 4

Зад кадър

Животът ни – необходима проекция.

Нюанси от пространство.

Огради от време.

Родени, с билет за прожекция,

ту в главна роля, ту зрители сме настанени.

Главен герой в режисирана сага.

Сценарият така е написан.

Реплика друга, изричаш на шега,

ала от сцената ще бъдеш изритан.

Позиция в публика, визуално погълната

от светлинно-тъмнинни ефекти.

Какво се получи в идейната рубрика --

местата са от другиго вече заети.

Аз искам да бъда зад кадър!

Не искам главната роля!

Не ми се гледа в кадифено сепаре

играта на човешка воля!

Реално всеки кадър да творя

на своя откровена илюзия...

Проектирана прожекция – да бъде,

но със стих и музика!

25.09.2008г.

© Доротея Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чак сега виждам, че не съм ти писала коментар на това стихотворение, въпреки че съм го чела поне 5 пъти!!! страхотно е просто! толкова истинско!
  • много вярно...и изключително вълнуващо...
    Доротея...с обич...
  • Всеки сам си избира ролята/ролите/, коя/и/то трябва да играе... Поздрав, Доротея!
  • Реално всеки кадър да творя
    на своя откровена илюзия...
    Проектирана прожекция – да бъде,
    но със стих и музика!

    Бях на прожекцията и ми хареса! Браво!
Предложения
: ??:??