Sep 25, 2008, 10:53 PM

Зад кадър

  Poetry » Other
1.2K 0 4

Зад кадър

Животът ни – необходима проекция.

Нюанси от пространство.

Огради от време.

Родени, с билет за прожекция,

ту в главна роля, ту зрители сме настанени.

Главен герой в режисирана сага.

Сценарият така е написан.

Реплика друга, изричаш на шега,

ала от сцената ще бъдеш изритан.

Позиция в публика, визуално погълната

от светлинно-тъмнинни ефекти.

Какво се получи в идейната рубрика --

местата са от другиго вече заети.

Аз искам да бъда зад кадър!

Не искам главната роля!

Не ми се гледа в кадифено сепаре

играта на човешка воля!

Реално всеки кадър да творя

на своя откровена илюзия...

Проектирана прожекция – да бъде,

но със стих и музика!

25.09.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Comments

Comments

  • чак сега виждам, че не съм ти писала коментар на това стихотворение, въпреки че съм го чела поне 5 пъти!!! страхотно е просто! толкова истинско!
  • много вярно...и изключително вълнуващо...
    Доротея...с обич...
  • Всеки сам си избира ролята/ролите/, коя/и/то трябва да играе... Поздрав, Доротея!
  • Реално всеки кадър да творя
    на своя откровена илюзия...
    Проектирана прожекция – да бъде,
    но със стих и музика!

    Бях на прожекцията и ми хареса! Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...