Зад маска на ласкана
Убий ме вече! Не престана
да ме сриваш със земята.
Зад маска на ласкана
разкъсва се душата.
Надсмиваш се коварно
над сълзи занемели.
Разяждаш много бавно,
не виждаш ти предела.
Със твоя дял мажоритарен
те пращам право в Ада!
Дори със белег дълготраен,
дори сърцето ми да страда,
последно падам ти в краката.
Молбата ми е да ме смажеш.
Ще ти олекне на душата
и пак, че прав си, ще докажеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Талант Всички права запазени
