Nov 28, 2011, 12:09 AM

Зад маска на ласкана

  Poetry » Love
872 0 2

Убий ме вече! Не престана

да ме сриваш със земята.

Зад маска на ласкана

разкъсва се душата.

 

Надсмиваш се коварно

над сълзи занемели.

Разяждаш много бавно,

не виждаш ти предела.

 

Със твоя дял мажоритарен

те пращам право в Ада!

Дори със белег дълготраен,

дори сърцето ми да страда,

 

последно падам ти в краката.

Молбата ми е да ме смажеш.

Ще ти олекне на душата

и пак, че прав си, ще докажеш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Талант All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисля,че следващото ти стихотворение ще е още по-хубаво!
  • Много неточно подбрани сравнения с цел да се достигне до рима!Извини ме за искреността, но човек трябва да понася и критика за да може да се развива по -добре."Молбата ми е да ме смажеш." - звучи брутално.Опитай се да използваш по леки, свързани и смислени думи и ще ти се получава добре.Въпреки всичко поздрав за старанието!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...