Не ме намираш, а така съм близо...
Зад сивото на твоето небе,
в яката на любимата ти риза,
по ръбчето на чашата с кафе,
под меката завивка на съня ти,
над облаци от страх и суети,
отвъд върха на плътните прегради,
сред всичките ти бури и мъгли.
Не ме намираш, а така съм близо...
Рисувам под краката ти следи.
По устните ти шепна всяка вечер,
че щипка обич само ни дели.