Oct 2, 2013, 1:05 PM

Зад сивото на твоето небе

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Не ме намираш, а така съм близо...
Зад сивото на твоето небе,
в яката на любимата ти риза,
по ръбчето на чашата с кафе,
под меката завивка на съня ти,
над облаци от страх и суети,
отвъд върха на плътните прегради,
сред всичките ти бури и мъгли.

Не ме намираш, а така съм близо...
Рисувам под краката ти следи.
По устните ти шепна всяка вечер,
че щипка обич само ни дели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...