Зад стената от лъжи

22.04.2011 г., 19:01 ч.

Поезия » Философска

762 0 1

Зад стената от лъжи

Скитах дълго - цяла вечност,
дълго плаках - цял живот,
като розите на гроба,
като вятър без криле...

Търсех някаква надежда,
ала срещнах само студ,
демоните ме отвеждат -
виждам ги, нима съм луд?!

Осмелих се да погледна
зад стената от лъжи
и тогава за последно
всичко в мене се сломи.

Няма изход от затвора,
от затвора за души,
в който страдат всички хора -
просто кукли на конци.

Онемели и незрящи,
те се лутат и пищят,
а просторите искрящи
с черна длан покри Смъртта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

рокерче666 (Богдана Маринова)

2011-05-18T00:10:26+03:00

Много хубав стих!Браво!