Зад стената от лъжи
Зад стената от лъжи
Скитах дълго - цяла вечност,
дълго плаках - цял живот,
като розите на гроба,
като вятър без криле...
Търсех някаква надежда,
ала срещнах само студ,
демоните ме отвеждат -
виждам ги, нима съм луд?!
Осмелих се да погледна
зад стената от лъжи
и тогава за последно
всичко в мене се сломи.
Няма изход от затвора,
от затвора за души,
в който страдат всички хора -
просто кукли на конци.
Онемели и незрящи,
те се лутат и пищят,
а просторите искрящи
с черна длан покри Смъртта...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
