Apr 22, 2011, 7:01 PM

Зад стената от лъжи 

  Poetry » Phylosophy
764 0 1

Зад стената от лъжи


Скитах дълго - цяла вечност,
дълго плаках - цял живот,
като розите на гроба,
като вятър без криле...

Търсех някаква надежда,
ала срещнах само студ,
демоните ме отвеждат -
виждам ги, нима съм луд?!

Осмелих се да погледна
зад стената от лъжи
и тогава за последно
всичко в мене се сломи.

Няма изход от затвора,
от затвора за души,
в който страдат всички хора -
просто кукли на конци.

Онемели и незрящи,
те се лутат и пищят,
а просторите искрящи
с черна длан покри Смъртта...

 

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??