11.10.2025 г., 14:52

Зад всяко мое слово, ако трябва...

173 2 1

Зад всяко мое слово, ако трябва,

с душата океанно ще застана.

Безумното туптене не отслабва 

и пламъкът в гръдта е без промяна.

 

И в есента зората ми засмяна

е с образа ти необятно жив.

Мъгливата съдба жена мечтана

не ми отнема, няма спад и срив.

 

Дори без теб светът ми не е крив.

" Обичам те " изрекох много пъти.

Дано и адът сред китарен риф

за любовта правдиво да отсъди.

 

Не лъжат бурите - и аз ще съм

за тебе яхнал мълнии, и гръм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...