Oct 11, 2025, 2:52 PM

Зад всяко мое слово, ако трябва...

174 2 1

Зад всяко мое слово, ако трябва,

с душата океанно ще застана.

Безумното туптене не отслабва 

и пламъкът в гръдта е без промяна.

 

И в есента зората ми засмяна

е с образа ти необятно жив.

Мъгливата съдба жена мечтана

не ми отнема, няма спад и срив.

 

Дори без теб светът ми не е крив.

" Обичам те " изрекох много пъти.

Дано и адът сред китарен риф

за любовта правдиво да отсъди.

 

Не лъжат бурите - и аз ще съм

за тебе яхнал мълнии, и гръм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....