Зад завесата...
Зад завесата на болката иди
във мига, когато е заспала.
Погали я и я целуни,
ако можеш, забрави, че е боляла.
Дрехите ù смело облечи,
в огледалото ù бавно се огледай,
смисъла от нея потърси,
колкото и да е дребен.
И прости ù, че в теб е дошла –
неочаквана и непоканена,
че развързала е тя страха
и тъгата гладна е нахранила.
Приеми я като рядък дар
и не питай колко ще остане.
Остави я! Нека се успи
и да се събуди като вяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
