Зад завесата на болката иди
във мига, когато е заспала.
Погали я и я целуни,
ако можеш, забрави, че е боляла.
Дрехите ù смело облечи,
в огледалото ù бавно се огледай,
смисъла от нея потърси,
колкото и да е дребен.
И прости ù, че в теб е дошла –
неочаквана и непоканена,
че развързала е тя страха
и тъгата гладна е нахранила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация