Зад завесата на болката иди
във мига, когато е заспала.
Погали я и я целуни,
ако можеш, забрави, че е боляла.
Дрехите ù смело облечи,
в огледалото ù бавно се огледай,
смисъла от нея потърси,
колкото и да е дребен.
И прости ù, че в теб е дошла –
неочаквана и непоканена,
че развързала е тя страха
и тъгата гладна е нахранила.
Приеми я като рядък дар
и не питай колко ще остане.
Остави я! Нека се успи
и да се събуди като вяра.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
