Задруга
Смъртта покани го на вечния си бал,
с верен кавалер цяла вечност тя танцува.
В ритъма на такта вееше се черният й воал,
в тандем за злото, лудо пируваха двамина!
Смъртта навек никой не бе предал
и кралицата без крал не бe кралица!
© Слав Петров Всички права запазени