Задушница
Да поплачем.
Днес е позволено
и с виното червено
спомена да върнем.
Да полеем със сълзи
стари, нови гробове-
болка да излеем и да се
върнем в празни домове.
С ръце да галим чернозема,
лежат там нашите близки
и мъката отнемат за минути.
А после всички ветрове
заформят си вихрушка страшна-
на мисли, чувства, с дни.
До следващата Задушница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
