Да поплачем.
Днес е позволено
и с виното червено
спомена да върнем.
Да полеем със сълзи
стари, нови гробове-
болка да излеем и да се
върнем в празни домове.
С ръце да галим чернозема,
лежат там нашите близки
и мъката отнемат за минути.
А после всички ветрове
заформят си вихрушка страшна-
на мисли, чувства, с дни.
До следващата Задушница.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
