Да поплачем.
Днес е позволено
и с виното червено
спомена да върнем.
Да полеем със сълзи
стари, нови гробове-
болка да излеем и да се
върнем в празни домове.
С ръце да галим чернозема,
лежат там нашите близки
и мъката отнемат за минути.
А после всички ветрове
заформят си вихрушка страшна-
на мисли, чувства, с дни.
До следващата Задушница.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
