Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
4 июн. 2017 г., 13:37

Задушница 

  Поэзия
380 2 7

Да поплачем. 

Днес е позволено

и с виното червено

спомена да върнем. 

 

Да полеем със сълзи

стари, нови гробове-

болка да излеем и да се

върнем в празни домове. 

 

С  ръце да галим чернозема, 

лежат там нашите близки

и мъката отнемат за минути. 

А после всички ветрове

 

​​​​​​заформят си вихрушка страшна-

на мисли, чувства, с дни. 

До следващата Задушница. 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!! Поздрав!
  • "С ръце да галим чернозема,
    лежат там нашите близки
    и мъката отнемат за минути..."

    В този ден да склоним глава пред паметта им!
    Поздрав, Василка!
  • Много признателно! Поздрави, Васе!
  • Поздрави за стихчето Васе.
  • Права си, Васи. Животът може да се разглежда и като сбор от промеждутъците между Задушници. Докато не дойде и нашата - лична Задушница. Задълбала си по трасето живот-смърт! Поздрав!
  • Свято е споменването имената на мъртвите. Те са нашето минало, а без минало няма бъдеще. Поздрав за стиха.
  • Бог да ги прости нашите мъртви...А иде жътва!Урожайна жътва! Днес с вино ще ги споменем...И череши ще им въздадем!
Предложения
: ??:??