Задушница
По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика,
наум проклина мокрите треви.
А мъката – безпаметна, безлика,
по стъпките на лудия върви.
Че само той преял е и доволен
и може някак да я утеши,
а ангелът, що бди над нас отколе,
с дъжда оплаква живите души...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
