Nov 4, 2023, 7:20 PM  

Задушница 

  Poetry » Phylosophy
147 3 4

По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.

 

Гъгниво попът мънка поменика,
наум проклина мокрите треви.
А мъката – безпаметна, безлика,
по стъпките на лудия върви.

 

Че само той преял е и доволен
и може някак да я утеши,
а ангелът, що бди над нас отколе,
с дъжда оплаква живите души...

 

 


 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??