По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика,
наум проклина мокрите треви.
А мъката – безпаметна, безлика,
по стъпките на лудия върви.
Че само той преял е и доволен
и може някак да я утеши,
а ангелът, що бди над нас отколе,
с дъжда оплаква живите души...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
