ЗАДУШНИЦА Е...
(... В памет на любимите ми - покойници!
Закъснях отново... За кой ли път!...
П.П. Предварително се извинявам, че няма да отговоря
на нито един коментар (ако има такъв!).
Това е моята слабост.
А всеки има нужда да бъде слаб по свой си начин.)
Задушница е... (Как не я обичам!...)
Сълзите във очите пак нахлуват.
Пак късно е... И бързам... Но не тичам.
Сега е празник. Мъртвите празнуват!
Запалвам свещ. И още три след нея.
Потърсих вино (мама го е скрила!).
Намерих го. Преливам и... немея.
Заплаках... Днес сърцето е без сила!...
И топли спомени ме атакуват
(преваля слънцето, върви към заник!).
Навярно още мъртвите пируват.
Задушница е... Гробищният празник.
Душата ми жадуваше да плаче,
на бабиния гроб сълзи да рони.
Да купи свещ с последното петаче.
Задушница е... Цвете. И поклони.
Отивам си... И пак не се обръщам
(поляла съм цветята със сълзите).
Подаде мама жито. Не преглъщам.
На този ден се хранят мъртъвците.
Догарят свещите (денят изчака!).
За себе си от пламъка им вземам.
На този ден душата се наплака.
Да плача на задушница приемам.
29.05.2007 г.
Дарина Дечева
Закъснях отново... За кой ли път!...
П.П. Предварително се извинявам, че няма да отговоря
на нито един коментар (ако има такъв!).
Това е моята слабост.
А всеки има нужда да бъде слаб по свой си начин.)
Задушница е... (Как не я обичам!...)
Сълзите във очите пак нахлуват.
Пак късно е... И бързам... Но не тичам.
Сега е празник. Мъртвите празнуват!
Запалвам свещ. И още три след нея.
Потърсих вино (мама го е скрила!).
Намерих го. Преливам и... немея.
Заплаках... Днес сърцето е без сила!...
И топли спомени ме атакуват
(преваля слънцето, върви към заник!).
Навярно още мъртвите пируват.
Задушница е... Гробищният празник.
Душата ми жадуваше да плаче,
на бабиния гроб сълзи да рони.
Да купи свещ с последното петаче.
Задушница е... Цвете. И поклони.
Отивам си... И пак не се обръщам
(поляла съм цветята със сълзите).
Подаде мама жито. Не преглъщам.
На този ден се хранят мъртъвците.
Догарят свещите (денят изчака!).
За себе си от пламъка им вземам.
На този ден душата се наплака.
Да плача на задушница приемам.
29.05.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
