29 мая 2007 г., 22:16

ЗАДУШНИЦА Е...

4.1K 2 11
(... В памет на любимите ми - покойници!
Закъснях отново... За кой ли път!...
П.П. Предварително се извинявам, че няма да отговоря
на нито един коментар (ако има такъв!).
Това е моята слабост.
А всеки има нужда да бъде слаб по свой си начин.)



Задушница е... (Как не я обичам!...)
Сълзите във очите пак нахлуват.
Пак късно е... И бързам... Но не тичам.
Сега е празник. Мъртвите празнуват!

Запалвам свещ. И още три след нея.
Потърсих вино (мама го е скрила!).
Намерих го. Преливам и... немея.
Заплаках... Днес сърцето е без сила!...

И топли спомени ме атакуват
(преваля слънцето, върви към заник!).
Навярно още мъртвите пируват.
Задушница е... Гробищният празник.

Душата ми жадуваше да плаче,
на бабиния гроб сълзи да рони.
Да купи свещ с последното петаче.
Задушница е... Цвете. И поклони.

Отивам си... И пак не се обръщам
(поляла съм цветята със сълзите).
Подаде мама жито. Не преглъщам.
На този ден се хранят мъртъвците.

Догарят свещите (денят изчака!).
За себе си от пламъка им вземам.
На този ден душата се наплака.
Да плача на задушница приемам.

29.05.2007 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудя се дали пък в този ден те "мъртвите" не ходят на църква да запалят по една свещ за здраве, за нас живите, както ние палим за тях за "Бог да прости". А може би ходят на църква с цветя. Знам ли.
  • Безмълвна съм!!!
  • !!!
    Трудно се коментира!!!
  • Стиха ти е рядко изпълнение!
  • Тежък и съвършен стих.КОгато се връщахме по алеите, дъщеря ми видя кацнали по тревата гълъби. Попита ме: "Мамо, мислиш ли, че душите на мъртвите са се превърнали в тези гълъби?"А аз се замислих...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...