dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
29 мая 2007 г., 22:16

ЗАДУШНИЦА Е... 

  Поэзия
3283 2 11
(... В памет на любимите ми - покойници!
Закъснях отново... За кой ли път!...
П.П. Предварително се извинявам, че няма да отговоря
на нито един коментар (ако има такъв!).
Това е моята слабост.
А всеки има нужда да бъде слаб по свой си начин.)



Задушница е... (Как не я обичам!...)
Сълзите във очите пак нахлуват.
Пак късно е... И бързам... Но не тичам.
Сега е празник. Мъртвите празнуват!

Запалвам свещ. И още три след нея.
Потърсих вино (мама го е скрила!).
Намерих го. Преливам и... немея.
Заплаках... Днес сърцето е без сила!...

И топли спомени ме атакуват
(преваля слънцето, върви към заник!).
Навярно още мъртвите пируват.
Задушница е... Гробищният празник.

Душата ми жадуваше да плаче,
на бабиния гроб сълзи да рони.
Да купи свещ с последното петаче.
Задушница е... Цвете. И поклони.

Отивам си... И пак не се обръщам
(поляла съм цветята със сълзите).
Подаде мама жито. Не преглъщам.
На този ден се хранят мъртъвците.

Догарят свещите (денят изчака!).
За себе си от пламъка им вземам.
На този ден душата се наплака.
Да плача на задушница приемам.

29.05.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудя се дали пък в този ден те "мъртвите" не ходят на църква да запалят по една свещ за здраве, за нас живите, както ние палим за тях за "Бог да прости". А може би ходят на църква с цветя. Знам ли.
  • Безмълвна съм!!!
  • !!!
    Трудно се коментира!!!
  • Стиха ти е рядко изпълнение!
  • Тежък и съвършен стих.КОгато се връщахме по алеите, дъщеря ми видя кацнали по тревата гълъби. Попита ме: "Мамо, мислиш ли, че душите на мъртвите са се превърнали в тези гълъби?"А аз се замислих...
  • Спомних си за моите баба и дядо починали, за вуйчо ми. За двамата ми приятели, рано отишли си от живота. Натъжих се.
  • Аз ходя на гробища при татко, когато ми е много тежко на душата. Паля две цигари, една за него и една за мен. Мислено разговарям с него, не плача, защото знам, че ще го натъжа. Когато си тръгвам, на душата ми е по-леко, сякаш той ми отнема тъгата...Дари, разчувства ме!
  • и аз днес ходих. там е... тихо. предпочитам спокойните дни пред тези по календар. стихотворението ти е много вълнуващо, Дарче. близко ми е. прочети моето "Тихо" ако имаш желание... и ще ме разбереш. благодаря ти.
  • и аз се чуствам така и аз .........
  • Нямам думи,мила!
    Поклон пред всички покойници!
    И аз страдам безутешно!
    Разбирам те....
    Очите ми със сълзи се наливат,мила,
    аз загубих дядо и все още страшно ми липсва....
  • Хвана ме за гърлото... И си спомних от колко много време не съм ходила на гробовете на моите мили покойници.
    Бъди1
Предложения
: ??:??