maistora (Красимир Тенев)
141 4102
18.06.2016 г., 18:14 ч.  

Задушница пред Петдесетница 

  Поезия » Друга
1988 9 10

Задушница пред Петдесетница



                Ти накъде? (...) при сенките – или в света?
                                         Райчо Русев


С череши, вино и погачи пресни
дошли са от града осиротели,
да оживят умрялото си село.
Задушница е. Черешòва днес е.

Към гробището тръгват, скръб потиснали…
Разпръсват се – към своите си всеки.
Тревата – буйна, не личат пътеки…
От вехти снимки се усмихват близките…

 

Коса просъсква… Чува се мотика…
Побягват гущери и полски мишки.
Приведен мъж край пресен гроб въздиша.
Женица в черно с всички сили вика…


В небето тегнат облаци оловни.
Задушно е. От спомени горещи.
Отваря се портал за кратка среща.
И Господ да заплаче е в готовност.

Запръсква. Бучки ледени подскачат…
Обратно хукват живите – в Живота,
а сенките изтляват неохотно
над вино, над череши, над погачи...

© Красимир Тенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Описанието е толкова реално! Поздравления! Сещам се за Елин-Пелиновата "Задушница", но нека преди това прочетем "Докато са живи" на Хайтов
  • И твоята Задушница , Краси..е също толкова тъжна и трогателна.
    Бог да прости близките ни.
  • Благодаря ви!
  • Силно и въздействащо. Напомня за преходността на живота, че всичко на Земята е временно и тленно.
  • Не мога да го коментирам, но усещам, че е много хубаво!
  • Как да не се разплаче човек!
  • "Коса просъсква... Чува се мотика..."
    Изключително въздействие са тези думи. Усещане за надмощието на смъртта.
  • Дълбоко... Истинско... Преосмислящо битието. Прекрасни стихове!
  • Много харесах финала – някак ненадейно идва, но убедително звучи.
    Светъл да е пътят на всички в Отвъдното!
    Амин!
Предложения
: ??:??