Задушница пред Петдесетница
Задушница пред Петдесетница
Ти накъде? (...) при сенките – или в света?
Райчо Русев
С череши, вино и погачи пресни
дошли са от града осиротели,
да оживят умрялото си село.
Задушница е. Черешòва днес е.
Към гробището тръгват, скръб потиснали…
Разпръсват се – към своите си всеки.
Тревата – буйна, не личат пътеки…
От вехти снимки се усмихват близките…
Коса просъсква… Чува се мотика…
Побягват гущери и полски мишки.
Приведен мъж край пресен гроб въздиша.
Женица в черно с всички сили вика…
В небето тегнат облаци оловни.
Задушно е. От спомени горещи.
Отваря се портал за кратка среща.
И Господ да заплаче е в готовност.
Запръсква. Бучки ледени подскачат…
Обратно хукват живите – в Живота,
а сенките изтляват неохотно
над вино, над череши, над погачи...
© Красимир Тенев All rights reserved.
