22.07.2009 г., 11:55 ч.

Задъхано 

  Поезия
592 0 11

Нахлуваш във кръвта ми безпощадно.

Превземаш всичко в щурма си на мъж.

Помиташ, окупираш и заграбваш...

Една красива и желана женска смърт.

Говориш ми. Зовеш ме. Аз те чувам...

От името ми всеки звук ковеш.

Задъханата струя плъзва диво.

Преплетено горим в едничка свещ.

Какви ти ритуали в стилни зали?

Какви ти разлики по иистърн тайм?

През сто земи от Бога сме венчани

в една душа към светлия безкрай...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??