22 июл. 2009 г., 11:55

Задъхано

711 0 11

Нахлуваш във кръвта ми безпощадно.

Превземаш всичко в щурма си на мъж.

Помиташ, окупираш и заграбваш...

Една красива и желана женска смърт.

Говориш ми. Зовеш ме. Аз те чувам...

От името ми всеки звук ковеш.

Задъханата струя плъзва диво.

Преплетено горим в едничка свещ.

Какви ти ритуали в стилни зали?

Какви ти разлики по иистърн тайм?

През сто земи от Бога сме венчани

в една душа към светлия безкрай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубави стихове. Поздрав!
  • Медитативно!!!
    Неповторимо!!!
    Прекрасна енергия!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Благодаря ти, Мими!
    ---
    Благодаря ти за оценката, Пещерски!
    ----
    Маги, мила, прекрасно е, че си тук! Благодаря ти, светла и обична сестрице!
    ----
    Благодаря ти от сърце, Марина! Чудесно е, че отново се срещаме!
    ----
    Благодаря ти за посещението и за добрите думи, Жулли!
    Поздрави!
  • Хареса ми!
  • две души в една...а пътят е безкрай...
    прекрасна жена и поетеса...с обич, Люси.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...