31.03.2008 г., 9:14 ч.

Заедно... 

  Поезия » Любовна
746 0 3

На слънцето под светлите лъчи
робуваме като на господар.
Най-светъл миг във любовта личи,
защото всеки миг със тебе ми е дар.

 

Обичам те! Крещя отново.
Обичам те като магия, като плам.
Обичам те от време старо и във ново.
Обичам те... За другото - не знам.

 

Звезда сияйна обликът е твой.
Звезда, която мене озари.
Аз твоя съм и ти си мой,
звездата в огъня на "нас" гори.

 

През бури, дъждове, през пясък.
През тежките моменти и щастливите ни дни.
От мрака тъмен и до светлия ни блясък.
Обичам те... Обичай ме и ти!

 

Съдбата теб те прати... Отречи!
Съдбата ме направи най - щастлива.
Под слънцето на светлите лъчи,
отново съм сияйна, синя, дива...

 

Усмивката ти ще ме сгрее.
Сърцето ми за теб гори!
Душата във любов се рее...
Обичам те до сетен дъх... Помни!!!

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??