31.03.2008 г., 9:14

Заедно...

1.1K 0 3

На слънцето под светлите лъчи
робуваме като на господар.
Най-светъл миг във любовта личи,
защото всеки миг със тебе ми е дар.

 

Обичам те! Крещя отново.
Обичам те като магия, като плам.
Обичам те от време старо и във ново.
Обичам те... За другото - не знам.

 

Звезда сияйна обликът е твой.
Звезда, която мене озари.
Аз твоя съм и ти си мой,
звездата в огъня на "нас" гори.

 

През бури, дъждове, през пясък.
През тежките моменти и щастливите ни дни.
От мрака тъмен и до светлия ни блясък.
Обичам те... Обичай ме и ти!

 

Съдбата теб те прати... Отречи!
Съдбата ме направи най - щастлива.
Под слънцето на светлите лъчи,
отново съм сияйна, синя, дива...

 

Усмивката ти ще ме сгрее.
Сърцето ми за теб гори!
Душата във любов се рее...
Обичам те до сетен дъх... Помни!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...