Mar 31, 2008, 9:14 AM

Заедно...

  Poetry » Love
1.1K 0 3

На слънцето под светлите лъчи
робуваме като на господар.
Най-светъл миг във любовта личи,
защото всеки миг със тебе ми е дар.

 

Обичам те! Крещя отново.
Обичам те като магия, като плам.
Обичам те от време старо и във ново.
Обичам те... За другото - не знам.

 

Звезда сияйна обликът е твой.
Звезда, която мене озари.
Аз твоя съм и ти си мой,
звездата в огъня на "нас" гори.

 

През бури, дъждове, през пясък.
През тежките моменти и щастливите ни дни.
От мрака тъмен и до светлия ни блясък.
Обичам те... Обичай ме и ти!

 

Съдбата теб те прати... Отречи!
Съдбата ме направи най - щастлива.
Под слънцето на светлите лъчи,
отново съм сияйна, синя, дива...

 

Усмивката ти ще ме сгрее.
Сърцето ми за теб гори!
Душата във любов се рее...
Обичам те до сетен дъх... Помни!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...