Казват, че светът ще си отиде в огън.
Или във вода. Аз казвам, че ще си отиде в любовта.
И в хилядите мисли и желания, обземащи в тоя светъл миг и моята душа.
И хилядите чувства и копнежи, насочени към вечността.
Забравени китари звуци нежни произвеждат,
забравени места… в мислите ми се процеждат.
Като течащата вода, тъй и това ще отмине... да.
Аз зная. Но нима така е по-лесно?
Отнесена от вихъра е моята душа,
отнесена на кораба със белите платна.
И иде нощ, отива си денят.
И иде есен, лятото е свършен факт. ...