Заедно докрай
Усещам те близо,
а ти си далече,
а знам, че и с теб е така
и виждам те пред мене,
а теб всъщност те няма
и унило свеждам глава.
Чувам гласа ти
дори в тишината
и зная, че чуваш ме ти,
протягам ръка
и те търся във мрака,
а може би търсиш ме ти.
Откривам очите ти,
макар и в съня си
и знам, че сега си със мене,
сърцето ми бие
след миг ще се пръсне,
започва безкрайно туптене...
Има нещо
загадъчно, странно
и зная, че то ни събира,
макар разделени,
сме толкова близки -
загадъчно нещо, но то не умира.
Защо да умира,
щом то ни събира,
това сме двама "аз" и "ти",
когато те търся,
а ти ме откриваш,
когато потъвам изцяло в мечти.
Мечтая да срещна
една изгубена усмивка,
да я запазя в моето сърце
и когато те видя
да идваш към мене,
тя да стопли твоето лице.
Кажи, че обичаш,
кажи, че се сещаш -
това единствено достатъчно е, знай,
за да останем
завинаги двама,
макар разделени - заедно докрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
