Queen_of_Dreamland (Наталия)
31 251
Mar 7, 2008, 5:52 PM

Заедно докрай 

  Poetry » Love
721 0 5

Усещам те близо,

а ти си далече,

а знам, че и с теб е така

и виждам те пред мене,

а теб всъщност те няма

и унило свеждам глава.

Чувам гласа ти

дори в тишината

и зная, че чуваш ме ти,

протягам ръка

и те търся във мрака,

а може би търсиш ме ти.

Откривам очите ти,

макар и в съня си

и знам, че сега си със мене,

сърцето ми бие

след миг ще се пръсне,

започва безкрайно туптене...

Има нещо

загадъчно, странно

и зная, че то ни събира,

макар разделени,

сме толкова близки -

загадъчно нещо, но то не умира.

Защо да умира,

щом то ни събира,

това сме двама "аз" и "ти",

когато те търся,

а ти ме откриваш,

когато потъвам изцяло в мечти.

Мечтая да срещна

една изгубена усмивка,

да я запазя в моето сърце

и когато те видя

да идваш към мене,

тя да стопли твоето лице.

Кажи, че обичаш,

кажи, че се сещаш -

това единствено достатъчно  е, знай,

за да останем

завинаги двама,

макар разделени - заедно докрай!

© Наталия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво.Честит празник.
  • хареса ми много!Нежно е!прелестно!поздрав за прекрасния стих!
  • Красиво,великолепно!Поздрав!
  • Много искрено и красиво.Браво!Продължавай все така.

    Мечтая да срещна
    една изгубена усмивка,
    да я запазя в моето сърце
    и когато те видя
    да идваш към мене,
    тя да стопли твоето лице.
  • ''...макар разделени - заедно докрай!''
    Много често се случва!Но аз ти пожелавам да бъдете заедно-и тялом,и духом!!!Поздрав за хубавото стихче
Random works
: ??:??