Заедно и разделени
Стаята още ни помни,
още тъгува за нас –
голи, красиви и топли,
целите огън и страст.
Стаята, пълна с телата ни,
тясна от устни и смях,
като любовно разпятие,
между взаимност и грях.
Стаята, като огнище,
като постеля от жар,
дългоочакван пристан
или спасителен фар.
Стаята още ни помни –
двама, изгубени в Рая,
заедно търсещи обич
и разделени накрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
