Dec 14, 2018, 1:07 PM

Заедно и разделени 

  Poetry » Love
667 0 0

Стаята още ни помни,
още тъгува за нас –
голи, красиви и топли,
целите огън и страст.
Стаята, пълна с телата ни,
тясна от устни и смях,
като любовно разпятие,
между взаимност и грях. 
Стаята, като огнище,
като постеля от жар,
дългоочакван пристан
или спасителен фар.
Стаята още ни помни –
двама, изгубени в Рая,
заедно търсещи обич
и разделени накрая.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??