14 dic 2018, 13:07

Заедно и разделени 

  Poesía » De amor
666 0 0

Стаята още ни помни,
още тъгува за нас –
голи, красиви и топли,
целите огън и страст.
Стаята, пълна с телата ни,
тясна от устни и смях,
като любовно разпятие,
между взаимност и грях. 
Стаята, като огнище,
като постеля от жар,
дългоочакван пристан
или спасителен фар.
Стаята още ни помни –
двама, изгубени в Рая,
заедно търсещи обич
и разделени накрая.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??