Заедно с Дъгата да изгреем
Искаш ли да си намерим стая,
да се скрием в миг от клеветата?
Но защо да бягаме, щом зная,
че за волен полет е душата?
Няма да потъвам вдън земята
и невинен с тебе да се кая.
Мила моя, дай си ти ръката -
и да литнем влюбени в Безкрая!
Заедно с Дъгата да изгреем!
Любовта лика си да открие
и за нея чувствено да пеем!
А отдолу низостта все вие
и по нас нагоре, много смешно,
камъчета мята безнадеждно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
