Искаш ли да си намерим стая,
да се скрием в миг от клеветата?
Но защо да бягаме, щом зная,
че за волен полет е душата?
Няма да потъвам вдън земята
и невинен с тебе да се кая.
Мила моя, дай си ти ръката -
и да литнем влюбени в Безкрая!
Заедно с Дъгата да изгреем!
Любовта лика си да открие
и за нея чувствено да пеем!
А отдолу низостта все вие
и по нас нагоре, много смешно,
камъчета мята безнадеждно.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
