Искаш ли да си намерим стая,
да се скрием в миг от клеветата?
Но защо да бягаме, щом зная,
че за волен полет е душата?
Няма да потъвам вдън земята
и невинен с тебе да се кая.
Мила моя, дай си ти ръката -
и да литнем влюбени в Безкрая!
Заедно с Дъгата да изгреем!
Любовта лика си да открие
и за нея чувствено да пеем!
А отдолу низостта все вие
и по нас нагоре, много смешно,
камъчета мята безнадеждно.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
