Заешка броилка
Пак събрахме се на двора,
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас;
„Шоколад ще дам на вас,
но в замяна искам аз,
зайците да преброите
и по двама се строите“.
Юрнахме се ний за в час,
сякаш бяхме в първи клас,
Сашко зайчето едничко,
стиска с малките ръчички,
а пък Петър не греши,
хванал вече две, за уши.
Третото във храсталака
безмълвно сгушено стои,
тича Стойчо и в торбата,
набързо зайчето го скри.
Четвърто, пето, шесто,
шмугнаха се във кафез,
Светлето с ръцете нежни,
ги затвори със финес.
Седмото е много смело,
хукна в бяг не удържим,
аз затичах се след него,
но се спънах и за миг,
на земята по колене,
надавам вече силен вик.
Осем – девет - десет,
а пък баба от сърце
смее се, на всички нас,
сложи в малките ръце
от шоколада по парче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
