Заглавие на този стих не ще аз сложа.
Нима болката си да кръщавам мога,
нима от имената смисъл има?
И с хиляди имена да я наричам
все болка ще е тя.
Кръщавах я аз много пъти,
кръщавах я с различни имена,
но все болка си остана,
все в моята душа.
Кръщавах я отново и отново,
надявах се по-малко да боли,
но тя болка си остана
и продължи да ме боли.
И ето пак стоя,
поредно име аз и мисля.
Любов - приляга и прекрасно,
но нима от имената смисъл има?
И с хиляди имена да я наричам
все болка ще е тя.
© Карина Кирова Всички права запазени