Загледани в далечните звезди

След буря слънце ще изгрее
и пак ще тръгна боса по брега,
света от светли багри ще милее
и ще посява радост след тъга.

Стоя. Загледана съм от скалата.
Под мен се бият морските вълни.
Любовен повей бликнал от душата
разкъсва бавно бледите мъгли.

Задъхана от сладки аромати
на разцъфтели влюбени липи,
с представата как огнени захвати
въздигат трон за нашите души.

Напред - безбрежия блестяха
и в този унес ти ме доближи,
сърцата ни безпаметно туптяха
загледани в далечните звезди.

Лъчиста