Загнездена светлина
Все някой ден ще се опиша:
не е тъй моят ръст голям -
сред остър пек и мръсна киша
вървях понякога и сам...
но няма да е честно никак,
ако до гроб не спомена
как в сън или наяве никна
в мен светъл образ на жена.
Роден под градоносен облак
и под нащърбена луна,
нерядко грижата ù топла
забравял съм... и ето нà:
... тя само преди час затвори
зад себе си врата една
и сякаш че отскубна с корен
загнездената светлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
