Загнездена светлина

Poetry » Love

1.2K 0 29

Все някой ден ще се опиша:

не е тъй моят ръст голям -

сред остър пек и мръсна киша

вървях понякога и сам...

но няма да е честно никак,

ако до гроб не спомена

как в сън или наяве никна

в мен светъл образ на жена.

Роден под градоносен облак

и под нащърбена луна,

нерядко грижата ù топла

забравял съм... и ето нà:

... тя само преди час затвори

зад себе си врата една

и сякаш че отскубна с корен

загнездената светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Баткото (Николай Христов)

Иво, ти си шперц и това със затворените врати ... Важното е да не е затръшната важната врата, че в такива случаи човек забравя какъв е.

2011-06-20T19:35:29+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

!!!

2011-06-20T19:21:38+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Светлината не се губи.
Светло и топло да ви е, Ив!
Благодаря!

2011-06-20T10:49:12+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Хубаво е, че ви има:

yotovava (Валентина Йотова
liliv (Лилия Велчева
stenli499 (Станислава )
galenaGV (Галена Воротинцева)
странница (Сеси )
Смешко (Георги Костадинов)
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2011-06-15T11:21:31+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

и сякаш че отскубна с корен
загнездената светлина...

... а като изтръгнеш с корен, дълго боли.
Поздрави, Ив.

2011-06-15T09:31:25+03:00