Нощ и ден плачех,
че не те тачех.
Исках времето да върна
и с усмивка да те прегърна.
Сега вече зная -
дошъл е краят.
Пропаднах в бездна една,
мразейки това,
на което съм заприличала.
Сърцето ми цяло е в тъга,
помни само твоята
светла и добра душа!
© Александра Иванова Всички права запазени