Загубен
На няколко думи ти да разчиташ,
на погледи нежни и допир в косите,
изгаряне с пръсти, празни обещания,
в нощта дочуваш собствените си стенания...
Телата се сплитат,
кръвта бушува,
удоволствието връхлита,
тялото ликува.
Забравяш име, номер, адреси,
не знаеш кой си, какво си, къде си...
***
А си отива, толкоз смирен,
плахо целува челото студено,
Поглеждаш - той ли е променен,
или различна си ти за него?
И затваряш отново очи,
съзнанието не днес ще тревожиш.
Време има за всички беди,
време има болката да се уталожи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма Начин Всички права запазени
