Загубен

no_waay (Няма Начин)
15 8

12.04.2009 г., 0:16 ч.

Поезия » Любовна

988 0 2

На няколко думи ти да разчиташ,

на погледи нежни и допир в косите,

изгаряне с пръсти, празни обещания,

в нощта дочуваш собствените си стенания...

Телата се сплитат,

кръвта бушува,

удоволствието връхлита,

тялото ликува.

Забравяш име, номер, адреси,

не знаеш кой си, какво си, къде си...

***

А си отива, толкоз смирен,

плахо целува челото студено,

Поглеждаш - той ли е променен,

или различна си ти за него?

И затваряш отново очи,

съзнанието не днес ще тревожиш.

Време има за всички беди,

време има болката да се уталожи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.