Загубен
На няколко думи ти да разчиташ,
на погледи нежни и допир в косите,
изгаряне с пръсти, празни обещания,
в нощта дочуваш собствените си стенания...
Телата се сплитат,
кръвта бушува,
удоволствието връхлита,
тялото ликува.
Забравяш име, номер, адреси,
не знаеш кой си, какво си, къде си...
***
А си отива, толкоз смирен,
плахо целува челото студено,
Поглеждаш - той ли е променен,
или различна си ти за него?
И затваряш отново очи,
съзнанието не днес ще тревожиш.
Време има за всички беди,
време има болката да се уталожи.
© Няма Начин All rights reserved.
