Загубен

no_waay (Няма Начин)
15 8

Apr 12, 2009, 12:16 AM

Poetry » Love

877 0 2

На няколко думи ти да разчиташ,

на погледи нежни и допир в косите,

изгаряне с пръсти, празни обещания,

в нощта дочуваш собствените си стенания...

Телата се сплитат,

кръвта бушува,

удоволствието връхлита,

тялото ликува.

Забравяш име, номер, адреси,

не знаеш кой си, какво си, къде си...

***

А си отива, толкоз смирен,

плахо целува челото студено,

Поглеждаш - той ли е променен,

или различна си ти за него?

И затваряш отново очи,

съзнанието не днес ще тревожиш.

Време има за всички беди,

време има болката да се уталожи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.